Научната общност твърди от години, че „електронните медии трябва да бъдат припознати като основен фактор влияещ негативно върху общественото здраве“ [328].

Списъкът с проблеми причинени от екраните е дълъг: обезитет, анорексия/булимия, тютюнопушене, алкохолизъм, токсикомания, агресивност, непредпазлива сексуалност, депресия, седентаризъм и т.н. [55, 236, 729]

Докато ние спим, мозъкът ни работи

Проблемът съня е подценяван и от специалист и от родители, поради царящото мнение, че сънпт е вид почивка и ако не се наспим добре, сме просто леко поуморени.

Важно е да се знае, че ролята на съня е основна за здравето на един организъм. По време на сън тялото се „поправя“, спомените са класирани и подредени, натрупаните сзнания стабилизирани, растежът е стимулиран, инфекциите и болестите са борени и т.н. В края на нощта, „машината“ на организам ни е реинициализирана.

Когато сънят не е достатъчен или разбъркан от прекомерната възбуденост преди сън, то тогава мозъкът няма възможност да извърши необходимите за функционирането наорганизма действия. Ако проблемът стане хроничен това ще окаже влияние върху когнитивните емоционалните и санитарни аспекти за един организъм.

Много научни статии декларират еднозначно, че липсата на сън не позволява на един човешки организъм да функционира правилно [39, 733, 734].

В едно от проучванията сред 16 000 младежи е установено чувствително по-голям риск от депресия (+25%) и от мисли за самоубийство (+20%) при деца, които си лягат след полунощ [735]. Тези твърдения се покриват с открития на други учени, които установяват, че липсата на сън променя и смущава ресктивността и връзките на мозъчните вериги участващи в контрола на емоциите [40, 736, 737].

Недоспиването може да доведе и до метаболитни проблеми – участници в експеримент с нормално имат 3 пъти по-висок риск да развият обезитет ако спят под 6 часа. Едно от обясненията е, че липсата на сън възбужда глад към храни предизвикващи обезитет и намалява изразходването на енергия.

С оглед на когнитивните способности можем да споделим изследване, проведено сред 1200 деца, които учените следели между 2.5 и 10 год. Те установяват, че децата които спят по-малко (8.30-9 часа) имат 2.7 пъти по-голям риск да развият забавяне на развитието на езика спрямо тези, които спят по 11 часа. Тези, които спят около 10 часа, представляват 1,7 пъти по-голям риск [742]

Ето и едно любопитно изследване проведено сред баскетболистите на Националната баскетболна асоциация на америка (NBA). Играчите, които не публикуват в Twitter пред мач имат 12% по-добри показатели на мач [743].

[ДА СЕ ВКАРА ИНФОРМАЦИЯТА ОТ ТАБЛИЦАТА НА СТР. 339]

Връзка между по-малкото количество сън и екраните

Сънят е с основна важност за нашия емоционален, когнитивен и здравен интегритет. Това е особено вярно при децата и при подрастващите, когато тялото и мозъкът се разиват активно. Както го показват много изследвания, дори малки разлики (от 30 до 60 мин) могат да имат съществен ефект върху здравето на нашите деца [10, 786-790]

Трябва да се отбележи, че голям брой деца (между 30% и 90% в зависимост от страната, възрастта и референтните стойности), имат силно занижено време за сън спрямо препоръчаните минимуми [733,791-796]. Този недостиг на сън се увеличава постоянно от 20 год. насам [792, 795, 797] и е пряко свързан с все погенерализираното използване на цифрови технологии [55, 105, 796, 798, 799]. Тук влизат всякакви устройства и всякакви цифрови практики – телевизор, електронни игри, смартфони, таблети, социални мрежи [73, 148, 795, 800-806].

По-конкретно, едно голямо проучване сред 125 000 деца от 6 до 19 години наскоро открива, че съществува силна свързаност между използването на смартфон преди лягане и недостатъчното количество сън (риск умножен по 2.17), недобро качество сън (риск умножен по 1.46) удължена дневна сънливост (риск умножен по 2.72) [799].

Тези резултати са сходни с тези на друго проучване (при деца от 11 до 13 години) показващо, че честата употреба на устройства преди лягане води до събуждания без възможност за повторно заспиване няколко пъти на седмица. Рисковете са разпределени както следва: телевизия – 4,1 пъти; ел. игри – 2.7 пъти; телефон – 2.9 пъти, социални мрежи – 3.5 пъти [800].

Освен децата в училищна възраст, учените обръщат внимание и на бебетата и на малките деац. Показва се, например, че за малките деца от 6 до 36 месеца всеки час през деня отделен на устройства намалява съня с 32 минути [802].

В друго изследване върху тригодишни деца е било изследвано въздействието на телевизията. То открива, че децата имащи телевизор в стаята имат 2.5 пъти повече рискове да имат лош сън (кошмари, нощен терор, умора при ставане) [148].

Тези резултати са сходни с тези от друго изследване показващо, че децата от 2 до 5 години, които прекарват повече от 2 часа пред мобилно устройство имат повече от 2 пъти повече рискове да имат недостатъчен сън спрямо тези, които гледат по-малко от 1 час [805].

Можем да умножим примерите, но общото послание си остава едно и също – рекреативната консомация на екрани има крайно негативно влияние върху съня на децата. Този негативен ефект е резултат от 4 главни фактора [55, 105, 796, 798, 799]:

• Екраните забавят във времето часът за лягане. По този начин това намалява продължителността на съня [733]

• Екраните увеличават времето между лягане и заспиване. Това се дължи на дерегулиращото въздействие на екраните секретирането на мелатонин [809-811].

• Екраните и особено мобилните устройства насичат периодите на спане през нощта. Скорошно проучване сочи, че 50% от младите и подрастващите отговарят на SMS-и и мейли получени през нощта [812]. В дуго изследване 20% от подрастващите заявяват, че са будени няколко нощи на седмица [813]. Тези факти имат сериозни последствия върху когнитивното и емоционално състояние на потребителите [814-818]

• Някои видове съдържание, които превъзбуждат нервната система на деца имат негативен ефект върху съня дори съдържанието да е консумирано (напр. играене на ел. игра) няколко часа преди сън [819]. Резултатът е по-дълго време за заспиване след лягане, и по-дълго време преди да се влезе в дълбок сън (важен елемент от процеса на запаметяване)

Ако детето ни не представя острите симптоми, които изброихме по-горе (будене, кошмари, дневна сънливост и т.н.), то съществува риск да си помислим, че при по-леки прояви на тези симптоми, то нещата са ОК. Ако например детето ни отделя малко повече време за заспиване или пък детето ни е малко по-превъзбудено или пък структурата на съня му е леко изменена, то тези неща са трудни за засичане. Най-вероятно това е причината голям процент възрастни да отричат негативното влияние на екраните върху съня (90%) и дори да оставят децата да заспиват пред телевизора (77%) [806]. 1/3 от възрастните, които инсталират телевизори в стаите на децата считат, че той е полезен за лесното заспиване [823].

Нека се пробваме да дадем обяснение на този ефект, тъй като със сигурност можем да кажем, че дигиталните устройства не улесняват заспиването. Всъщност екраните не улесняват заспиването, ами отдалечават във времето моментът на заспиване до там, че вече е трудно на детето да се пребори с натрупаната умора. По този начин, имаме чувството, че екрана е помогнал за спокойното заспиване, докато всъщност той просто е забавил момента на заспиването.

Ако трябва да допринесем още едно последно доказателство, то можем да го намерим в изследване от 2006 год., в което е бил изследван ефекта от телевизията, ел. игрите и слушането на музика и четенето на книга върху заспиването при децата. Резултатът е безапелационен: децата използващи дигитални устройства преди заспиване (телевизия, игри, музика) имат средно с 30 мин. по-малко сън отколкото тези които четат (които представят средно 20 мин повече сън).

В същността си тези изследваният показват само едно – несъвместимостта на структурата на мозъка ни изградила се в продължение на хилядолетия и адаптирана за аналоговия свят в който живеем, с ефектите, които предизвиква употребата на дигиталните устройства. Организмите ни могат да бъдат лишени от Инстаграм, Фейсбук и GTA, но не могат да бъдат лишавани от сън или поне не без съответните последствия.

Безпредметно е да виним децата за тази (зло)употреба на дигитални устройства. Всъщност тези практики на на неразумно ползване на екраните са обусловени преди всичко от факта, че електронните устройства манипулират по много успешен начин нашите церебрални системи за възнаграждение. Мозъците на нашите деца не са с нищо по-различни от нашите – и едните и другите са предразположени към хедонистични удоволствия. Доказано е, че плъхове в лабораторни условия са склонни да се лишат от някои жизнени нужди като хранене и възпроизвеждане ако им се даде възможност с електронен прекъсвач да стимулират определени части от техните мозъци участващи в системата им за възнаграждение.

Далеч не е лесно за едно дете или един подрастващ да се бори срещу тези физиологически дадености, особено когато цели армии от научни работници дават на индустриалците разбирането за това как работят нашите мозъци с цел повече клиенти и по-добри продажби.

Ако всичката тази дигитална злоупотреба правеше нашите деца по-щастливи можеше да се замислим дали да не си затворим очите, но това далеч не е така. От няколко години има изследвания, които сочат за тясна връзка между употребата на цифрови технологии и физическо страдание (депресии, безпокойство, чувство за неудовлетвореност, самоубийства,…) [113-130, 826]. Въздействието на екраните върху съня дава директен отговор, с който можем да си обясним това нещастие