При раждането си децата далеч не представляват „табула раза“. Още самото начало на живота на едно новородено то проявява завидни социални, когнитивни и езикови способности. [479-482]

Структурирането на мозъка се осланя в голяма част върху околния свят. Ако средата е некачествена, индивидът успява да осъществи само малка част от от своите възможности.

Първичните способности на новороденото не са универсални – те са ориентирани към човека. От самото си зачеване човек е предопределен за социален живот и социални взаимодействия.

Новородените предпочитат човешките лица пред други визуални стимули, човешкият глас пред други звукови стимули и биологичните/органични движения пред други видове движение [482]

Това първично поведение (дадености) се развива постепенно при социалните взаимодействия на детето, особено при вътрешнофамилните връзки.

Насърчаването на (или лишаването от) социалните връзки ще предопредели по решаващ начин цялостното развитие – когнитивно, емоциално и социално на едно новородено. [99, 206, 484-488]

Вътрешнофамилните връзки са важни не само в началния период на живота на едно дете, но дори и през юношеството. Те гарантират емоционалната стабилност на детето и предпазват от рисково поведение [484, 489-493].

Дори и минимални количества стимулации (или съответно липсата на такива) оказват траен ефект ако се повраря редовно. По няколко минути за приказка оказват голямо влияние върху развитието на езика и успеха в училище [217, 495]

Бебешките мозъци различават много добре човек във видео от човек на живо. Огледалните неврони се задействат единствено, когато движението се извършва на живо пред нас [503]. Когато става дума за видео, у приматите те не се активират. Експериментът е повторен при човек със сходни резултати[504-508]. Това доказва, че човек реагира по-реално на истински стимулации, а не на прожектирани такива.

Този феномен е бил многократно наблюдаван при различни експерименти и бива наречен „видео-дефицит“.

Тези резултати са били потвърждавани и в друг контекст, а именно онлайн курсовете по обучение. Доказано е, че човек учи много по-добре от човек, отколкото от видео на този човек [509-516]

Учени експериментират със способността на деца да учат неща от видеа онлайн[520]. Експериментът се състоял в това да се разпознае един и същи човек, който се появява в различни видеа (способност, която децата притежават много преди 2г. в реалния живот). Учените също искали да разберат дали децата са съзнателни и разбират какво правят, когато натискат копчетата на телефона. Заключението им е следното – „Децата до 2 год. могат да бъдат забавлявани и да ги държим заети чрез гледането на видеоклипове по смартфон, но не могат да научат нищо от тези клипове“. „Децата не разбират нищо от бутоните и ги натискат безразборно“.

Повече екрани = по-малко социални връзки.

Установено е, че за да се подобри развитието на едно дете, трябва да се отделя време за социални взаимовръзки, особено вътрешносемейни, а не то да бъде излагано на екрани.

Скорошно изследване показва негативните ефекти на екраните върху двигателните, социалните и когнитивните способности на детето [521]. Заключението на авторите е, че „една от най-ефикасните методи за подобряването на развитието на децата минава през взаимодействията с високо качество между възрастни и деца, без разсейването от екрани“.

Семейните взаимодействия са сред нещата, които най-много пострадват от екраните: колкото повече време родители и деца прекарват пред екраните, толкова по-малко време е качественото отношение между тях [229, 522-533]

Едно изследване показва, че при деца от 0 до 12 времето отделено за телевизия е в ущърб на отношенията родители-деца. 1 час телевизия на ден

В много семейства телевизорите работят постоянно. Учени се пробвали да измерят по какъв начин това влияе на отношенията родител-дете. Резултатите показват силна интерференция – без да има екран, родителите отделят 33% от времето да играят с децата си. Този процент пада на 17%, когато има включен телевизор.

Сходни експерименти са правени и с мобилни телефони [524].

При друго изследване авторите твърдят, че при наличието на мобилно устройство отношенията на родителите стават по-роботизирани и стереотипни [525].

Когато родител обръща внимание на телефона, той не може да обърне внимание на детето си [522, 527].

Дори самото присъствие на телефон може да разсее един родител и да направи качеството на взаимоотношенията нездрави. Телефоните, конзолите и телевизорите са мното често повод за скандали и за нарушаване на семейния мир. Дори този аргумент е достатъчен, за да ограничим силно или дори да елминираме тези устройства от домашната ни среда, имайки пред вид колко важен е мира в дома за правилното отглеждане на деца.