ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ
При възрастни 1ч. Екран на ден увеличава риска от смърт с 10%, а риска от сърдечно-съдови проблеми с 15%.
При друг опит с 13500 д. на средна възраст 37год. се наблюдава увеличаване на риска от смърт ако се седи седнал повече от 3ч. [7]
Сходни са резултатите с друго изследване, което генерализира изследването и върху други „рекреативни екрани“
В САЩ средната продължителност на живота би се повишила с 1.5год ако хората гледат <2ч телевизор на ден.
Застоялият начин на живот има и ефект върху емоционалното и психоческото състояние на човек [8][9][10][11]и увеличава риска от алцхаймер [12]
Вероятна причина са метаболитните проблеми, които имат дългосрочни ефекти [13][14][15][16]
Екраните пречат на развитието на децата. Открита е негативна връзка между времето за екрани и времето за физическа дейност[17][18][19][20][21][22][23][24][25]
Установено е постепенно занижаване на капацитета на сърдечно-съдовите системи през последните 40 год.[26][27][28]
Наблюдава се всеобщо занижаване на физическата подготовка.
• През 1971 г. 800 м. = 3мин.
• През 2013 г. 800 м. = 4мин.
Понижена физическа издръжливост[29][30][31][32][33][34]
1ч. екран на ден влияе върху развитието на сърдечно-съдовата система [35]
Повишен е броят на патологиите в ранна възраст [36][37]
[38][39] Повишен е броят на инсултите сред юноши и млади възрастни
[40][41]
Концентрация
Езикови
проблеми
Проблеми със
съня
Неврологични
проблеми
Успех в
училище
Социални
проблеми
[1] Bach J. et al., L’Enfant et les écrans : un avis de l’Académie des sciences, Le Pommier, 2Également en accès libre sur academie-sciences.fr
[2] Winn M., The Plug-In-Drug (revised edition), Penguin Group, 2002.
[3] Duflo S., Quand les écrans deviennent neurotoxiques, Marabout, 2018.
[4] Freed R., Wired Child, CreateSpace, 2015.
[5] Siniscalco M. et al., Parents, enfants écrans, Nouvelle Cité, 2014.
[6] Collectif, « L’enfant, l’adolescent, la famille et les écrans. Appel à une vigilance raisonnée sur les technologies numériques », academie-sciences.fr, 2019.
[7] Basterra-Gortari F. J. et al., « Television viewing, computer use, time driving and all-cause mortality », J Am Heart Assoc, 3, 2014.
[8] Keadle S. K. et al., « Causes of death associated with prolonged TV viewing », Am J Prev Med, 49, 2015.
[9] Allen M. S. et al., « Sedentary behaviour and risk of anxiety », J Affect Disord, 242, 2019.
[10] van Uffelen J. G. et al., « Sitting-time, physical activity, and depressive symptoms in mid-aged women », Am J Prev Med, 45, 2013.
[11] Ellingson L. D. et al., « Changes in sedentary time are associated with changes in mental wellbeing over 1 year in young adults », Prev Med Rep, 11, 2018.
[12] Falck R. S. et al., « What is the association between sedentary behaviour and cognitive function ? A systematic review », Br J Sports Med, 51, 2017.
[13] Owen N. et al., « Too much sitting », Exerc Sport Sci Rev, 38, 2010.
[14] Hamilton M. T. et al., « Role of low energy expenditure and sitting in obesity, metabolic syndrome, type 2 diabetes, and cardiovascular disease », Diabetes, 56, 2007.
[15] Zderic T. W. et al., « Identification of hemostatic genes expressed in human and rat leg muscles and a novel gene (LPP1/PAP2A) suppressed during prolonged physical inactivity (sitting) », Lipids Health Dis, 11, 2012.
[16] Hamburg N. M. et al., « Physical inactivity rapidly induces insulin resistance and microvascular dysfunction in healthy volunteers », Arterioscler Thromb Vasc Biol, 27, 2007.
[17] Ozler B., « One Laptop Per Child is not improving reading or math. But, are we learning enough from these evaluations ? », worldbank.org, 2012.
[18] « Pub alimentaire : interdiction ou autodiscipline ? », lefigaro.fr, 2009.
[19] Babey S. H. et al., « Adolescent sedentary behaviors », J Adolesc Health, 52, 2013.
[20] Bennett G. G. et al., « Television viewing and pedometer-determined physical activity among multiethnic residents of low-income housing », Am J Public Health, 96, 2006.
[21] Carlson S. A. et al., « Influence of limit-setting and participation in physical activity on youth screen time », Pediatrics, 126, 2010.
[22] Jago R. et al., « BMI from 3-6 y of age is predicted by TV viewing and physical activity, not diet », Int J Obes (Lond), 29, 2005.
[23] Salmon J. et al., « Television viewing habits associated with obesity risk factors », Med J Aust, 184, 2006.
[24] LeBlanc A. G. et al., « Correlates of total sedentary time and screen time in 9-11 year-old children around the world », PLoS One, 10, 2015.
[25] MacBeth Williams T. (éd.) et al., in The Impact of Television : A Natural Experiment in Three Communities, « Television and other leisure activities », Academic Press, 1986.
[26] Tomkinson G. et al. (éd.), in Pediatric Fitness. Secular Trends and Geographic Variability, « Secular changes in pediatric aerobic fitness test performance », Karger, 2007.
[27] Tomkinson G. R. et al., « Temporal trends in the cardiorespiratory fitness of children and adolescents representing 19 high-income and upper middle-income countries between 1981 and 2014 », Br J Sports Med, 53, 2019.
[28] Morales-Demori R. et al., « Trend of endurance level among healthy inner-city children and adolescents over three decades », Pediatr Cardiol, 38, 2017.
[29] Simons D. J. et al., « Do “brain-training” programs work ? », Psychol Sci Public Interest, 17, 2016.
[30] Tremblay M. S. et al., « Systematic review of sedentary behaviour and health indicators in school-aged children and youth », Int J Behav Nutr Phys Act, 8, 2011.
[31] de Rezende L. F. et al., « Sedentary behavior and health outcomes », PLoS One, 9, 2014.
[32] Chinapaw M. J. et al., « Relationship between young peoples’ sedentary behaviour and biomedical health indicators », Obes Rev, 12, 2011.
[33] Landhuis E. et al., « Programming obesity and poor fitness », Obesity (Silver Spring), 16, 2008.
[34] Lepp A. et al., « The relationship between cell phone use, physical and sedentary activity, and cardiorespiratory fitness in a sample of U.S. college students », Int J Behav Nutr Phys Act, 10, 2013.
[35] CSA, « Charte alimentaire », csa.fr, accès mai 2018.
[36] Newman A. R. et al., « Review of paediatric retinal microvascular changes as a predictor of cardiovascular disease », Clin Exp Ophthalmol, 45, 2017.
[37] Li L. J. et al., « Can the retinal microvasculature offer clues to cardiovascular risk factors in early life ? », Acta Paediatr, 102, 2013.
[38] Li L. J. et al., « Retinal vascular imaging in early life », J Physiol, 594, 2016.
[39] Sasongko M. B. et al., « Retinal arteriolar changes », Microcirculation, 17, 2010.
[40] George M. G. et al., « Prevalence of cardiovascular risk factors and strokes in younger adults », JAMA Neurol, 74, 2017.
[41] Bejot Y. et al., « Trends in the incidence of ischaemic stroke in young adults between 1985 and 2011 », J Neurol Neurosurg Psychiatry, 85, 2014.
Важно: Цялата информация на Zaekranite.info® е с образователна цел. За специфични медицински съвети, консултирайте се с подходящ лекар.
Всички права запазени.
Изображениета са предоставени от интернет пространството