КОНЦЕНТРАЦИЯ

Електронните игри използват „разпределено“ внимание, външно стимулирано и широко отворено към външни влияния. Обратното – четенето на книга, писането на обобщаващ документ, решаването на математическа задача изискват фокусирано внимание, вътрешно поддържано и слабо пропускливо към външни дразнения.
Съществуват множество проучвания, които доказват изключителната важност на фокусираното внимание за успеха на децата.
Видео игрите се оказват също толкова вредни за вниманието, колкото и телевизията и мобилните устройства

Едно проучване под формата на мета-анализа влкючващо повече от 150 000 деца под 18 годишна възраст, говори за директна връзка между използването на „отморяващи екрани“ (електронни игри и/или телевизия) и липсата на внимание.

В друго изследване авторите демонстрират, че всеки час ежедневно ползване на екрани от дете в основно училище увеличава с почти 50% вероятността от появата на сериозни проблеми с концентрацията в средното училище .

Сходни резултати са намерени и в друго проучване, което показва, че ежедневното стоене между 1 и 3 часа пред телевизия на 14 годишни деца умножава по 1,4 риска да се наблюдават проблеми с вниманието на 16 години спрямо група, която гледа под 1 час дневно. Над 3 часа дневно – рискът се умножава по 3. Тези резултати се допълват от факта, че проблемите с вниманието на 16 години водят директно до провал във висшето образование на 22 години.

Друго проучване, направено сред подрастващи между 12 и 20 години сочи, че тези от тях, които имат смарт телефон имат почти три пъти по-голям риск да развият проблеми с вниманието. 

Отделът по маркетинг на Microsoft Canada публикува интересно проучване. То изтъква, че капацитетът на внимание на нашите съвременници не спира да се деградира, и че днес е достигнал възможно най-ниско ниво. Учените от Microsoft го сравняват с капацитета за внимание на аквариумна рибка. Според авторите на статията, тази деградация е пряко свързана с развиването на цифровите технологии. Цитат от статията: „Цифровият начин на живот оказва влияние върху способността да останем концентрирани през по-дълги периоди от време. Канадците, които имат по-засилена употреба на цифрови технологии (тези, които консумират повече медия, са тези, които са с повече от един екран, ентусиастите от социалните мрежи и хората, които ползват нови технологии преди масовото им навлизане), се борят, за да останат концентрирани в ситуации, в които се изисква повишено внимание“. Авторите на статията отправят и съвети към рекламните фирми: „Бъдете ясни, с лично отншеоние, релевантни и отидете бързо право в целта. Бъдете различни. Откроявайте се от другите, противоречете на нормата“

Авторът на книгата перифразира иронично тези съвети по следния начин: „Скъпи партньори, относно вашите рекламни кампании, недейте да надвишавате няколко секунди, ако не искате да превишите капацитета на внимание на вашите потребители-златни рибки; също така насочете се към послания, които са остри, дразнещи, провокативни, агресивни и т.н. ако не искате вашата комуникация да потъне безгласно в разюздания океан на цифрови стимулации.

Остановена е връзка между функционирането на вниманието през деня и фазите на съня. Когато мозъкът не спи достатъчно или не спи добре, той не може да се концентрира ефикасно в ежедневните задачки.

Установена е връзка между способността за концентрация и интелектуалната „производителност“.

Притежателите на смарт устройства търпят всеки ден между 50 и 150 прекъсвания. Това ще рече на всеки 10 до 30 минути (дори 7 до 20 ако извадим 7 часа за сън) [395, 654, 664, 665]. Авторът на кингата обяснява това с механизъм съставен от две части. Първо, защото човек има вроден стремеж да събира данни около себе си, която да анализира и да извлича информация за опасности или за възможности. Второ, това любопитство е пряко свързано със системата за възнаграждение [395, 668, 669, 670]. Тази система има за цел да насърчи организма в повтаряне на действия, които са в интерес на организма (в случая френетично проверяване дали нещо ново не се е случило) като му доставя дози допамин при извършването на действието. Този двоен механизъм се обозначава с акронима FoMO (Faer of Missing Out – Страх да не изтървем нещо).

SMS съобщенията, както и „месинджърите“ имат силен потенциал да предизвикват компулсивни реакции.
50% от родителите в САЩ проверяват съобщенията си пред деацта. 30% отговарят пред тях.

Съществува фалшивото извинение за мозъчната еволюция, че човек вече се е научил да прави по повече неща наведнъж и т.н.
Според редица изследвания, мозъкът на човек не може да върши две действия без да загуби откъм точност, прецизност и продуктивност [349, 679 ,684, 685]

За всяко допълнително действие когнитивната ангажираност може да бъде единствено частична и осакатена
Процесът на превключване от едно действие към друго сам по себе си изисква голямо количество мозъчни ресурси.

Има голяма вероятност процесът на мултитаскинг да влияе и върху запаметяването на извършените операции/действия [342, 690, 691]

Съществува връзка между запаметяването на информация и вниманието отделено за обработването на информацията [596]

Доказано е, че воденето на бележки е по-добро на хартия, отколкото на екран [362, 692]. Ръчното действие налага изпипването: трябва да се синтезира, преформулира, и т.н. Тези процеси са благорпиятни за запаметяването.

Цифровите инструменти задействат пробойни в нашата невронна организация.

Нашите мозъци са стари/древни/исконни. Генетично е програмиран да съхранява информация и да получава награда за това (допамин) [395, 668, 669, 680]. Sean Parker от FB си признава, че социалните мрежи злоупотребяват със слабости/уязвимости в човешката психология и че това си е така замислено изначално [695]

„Как да консумира максимално от вашето верме и от вашия капацитет на внимание [696]“

Подобни признания прави и друг висш кадър на FB [697]. „Мога да контролирам това, което правят моите деца и на тях не им е позволено да използват тази merde“

Съвременните ни практики са на път да нормализират невниманието и когнитивната компулсивността и да го направят нормална част от поведенческите навици [691, 698, 699, 700, 701, 702, 703, 704, 705]

Хората не са изначално склонни/пригодени за мулти-таскинг. Мулти-таскингът оказва влияние на невронно и когнитивно ниво [706]

В лабораторен експеримент, на мишки са били пускани звуци от детски телевизионни филмчета в периода покриващ детството и юношеството на мишките. В зряла възраст тези мишки са предсатвяли симптоми на хиперактивност, по-малко стрес, по-голяма вероятност да се поемат рискове, както и големи трудности при ученето и запаметяването.

В друг експеримент повтарящ постановката на предходния, учените са установили и по-висока вероятност да се развиват заивсимости.

В друг подобен експеримент, учените си задали въпроса дали стимулирането на други сетива (не само свързани със звука) би имало сходни резултати и са предлагали на мишки по няколко различни миризми на ден. В контролната група са им предлагали само по една миризма. В зряла възраст, животните от контролната група са представяли сериозни проблеми с вниманието спрямо животните от контролната група.

Експерименти в детски ясли установяват, че околния шум има негативно влияние върху развитието и способностите за концентрация.